Финансовият министър на Промяната обяснява разликата между европейския икономически модел и постната пица

Ако гледате телевизия и слушате предизборните изказвания ще си помислите, че нещо драматично се случва с икономиката и финансите на България. Ако погледнете банковите сметки на българските граждани, ще видите подобрение, но не и драматична промяна. Защо тогава платените анализатори се опитват с всички средства да убедят българския народ, че европейската икономическата и финансова политика, заложена в бюджетите през последните 3 години е невъзможна? И внушават, че трябва да се върнем обратно към латино-американски икономически модел, по известна у нас като политиката на „постната пица“?

Възможно ли е България да води европейска икономическа и финансова политика?

Не само е възможно, но тази политика води до по-бърз икономически растеж и по-бързо наваксване на разликата със средноевропейското икономическо ниво. Българската икономика расте с 14% (като се махне инфлацията). Това е петият най-висок ръст в ЕС и почти три пъти по-бързо от икономиката на Германия.

През 12-те години на „постната пица“ България наваксва изоставането от средноевропейкото икономическо ниво с по-малко от 1% на година. Според Евростат, през 2009 г., българската икономика е 44% от средноевропейското ниво. През 2020 г, България достига 54% от средноевропейското ниво. Ако този темп на наваксване се беше запазил, България би стигнала средноевропейско ниво след 40 години. През последните 3 години, с европейски модел на икономическа и финансова политика, България навакса още 10%. От 54% в края на 2020 г., в края на 2023, българската икономика е вече на 64% от средноевропейското ниво. Казано по друг начин, с европейския икономически модел наваксваме три пъти по-бързо. И ако запазим новия темп на наваксване, ще достигнем средноевропейското ниво след 10-12 години.

Как се разпределят парите в държавата

Основната разлика между модела на „постната пица“ и европейския икономически модел е как се разпределят парите в държавата.

При модела на „постната пица“ голямата част от събраните данъци отиват в малко на брой фирми и олигарси, а населението е или бедно или емигрира. Средна класа почти няма.

При европейски икономически модел събраните данъци се разпределят към голямата част от населението под формата на заплати, пенсии, средства за образование, средства за здравеопазване и публична инфраструктура. И се изгражда широка средна класа.

Основният измерител как се разпределят парите в държавата е коефициентът на неравенство (GINI). Ако е 0, всички са равни, ако е 100, 1 човек получава всички средства, а другите не получават нищо. Средно за ЕС, коефициентът на неравенство е 30.

През 2009 г., коефициентът на неравенство в България е 34, доста по-висок от средноевропейския. През 2020 нараства до 40 - това е най-високото ниво на неравенство в ЕС. Такова неравенство има в Боливия, Централноафриканската Република и Камерун.

От 2021 до 2023 неравенството започна да спада и в края на 2023 г., коефициентът на неравенство е 37. За период от 3 години, това е значително подобрение, но още сме много далече от средноевропейските стойности.

Основните европейски политики, които помагат за намаляване на неравенството, са повишаване на доходите и по-равномерно регионално разпределение на инвестициите.

През 2022 и 2023 г. България е на първо и второ място по ръст на реалните доходи в ЕС (това е ръст на доходите като се извади инфлацията). Заплатите на българските работници и пенсиите на българските пенсионери са се увеличили значително по-бързо от инфлацията и отбелязват най-големия реален ръст в ЕС през последните 3 години. Най-новите данни на НСИ за първо тримесечие на 2024 година отчетоха ръст на заплатите от 16.8% при инфлация от 3%. Като пример, ако пенсиите бяха индексирани само с инфлацията, средната пенсия от 1 юли 2024 щеше да бъде 463 лева, а не 883 лева.

За съжаление, базата от която тръгваме е много ниска и въпреки значителното нарастване на доходите, българите могат да си купят само около 2/3 от това, което средният европеец може да си купи. През 2020 г. сме можели да си купим малко над половината, от това което средният европеец е можел да си купи.

Освен мерки за повишаване на доходите, през последните 3 години бяха увеличени значително средствата за образование и здравеопазване с фокус върху набор от мерки за работещите родители и младите семейства. Въпреки значителната съпротива в парламента, по-голямата част от тези европейски мерки бяха въведени: безплатни детски градини и ясли, данъчен кредит за работещи родители в размер на 600 лева на дете (през 2020 беше 60 лева), по-добро заплащане за педиатричната помощ, повече средства за инвитро процедури, безплатен транспорт за деца до 14 години, програма за спорт и изкуство в училищата, 50% увеличение на еднократната помощ при раждане, еднократна помощ за деца започващи втори, трети и четвърти клас, по 80 милиона всяка година за строителство на нови детски градини, ясли и училища. Министерският съвет прие и внесе в парламента за обсъждане законови промени, които да подобрят достъпа до висше образование като го направят безплатно за студентите. В половината европейски държави, висшето образование е напълно безплатно за студентите, за да имат децата равен старт.

Работи ли европейският икономически модел?

Последните данни за раждаемостта и демографията през 2023 г. показват ясно, че за първи път от 2009 г. насам има промяна в демографските тенденции. България влиза в ЕС през 2007, но противно на наложените схващания, броят новородени през 2007, 2008 и 2009 г. расте. Няма и голяма емиграция (около 1000 човека напускат странат средно през 2007 и 2008). През 2009/2010 г., обаче има рязка смяна в демографските тенденции.

Официално отчетните данни на НСИ показват, че през 2010 г. има родени 5,500 по-малко деца от 2009. През 2011 - още около 4,700. За две години, броят на новородените спада с над 10,000 деца на година. Тенденцията на намаляване на броя новородени всяка година се запазва през целия период на „постната пица“ с едно изключение—2014 г. За първи път от 2014 г. насам, през 2023 има ръст на новородените в България: 561 деца повече са родени през 2023 г. отколкото през 2022 г.

Същите тенденции се наблюдават и при миграцията. През 2009/2010 година над 40,000 българи трайно са заминали в чужбина. През 2020 г. ковид връща част от тях обратно в България, но през 2021, голяма част заминават обратно в чужбина. През 2023 г., броят на заселилите се трайно в България е с 42,000 по-голям от броя на напусналите. Един средноголям град се е върнал обратно в страната.

И не на последно място, през 2023 г. беше отчетено най-малкото намаляване на населението откакто НСИ следи тази статистика. Населението е намаляло с 2,200 жители. За сравнение - през предишното десетилетие, България е намалявала средно с 48,000 човека на година.

Макар и само за една-две години, тези данни ясно показват, че българските граждани искат европейски финансово-икономически модел, а не „постна пица“. И европейски социални придобивки, европейско здравеопазване и европейско образование.

Но парите трябва да отиват обратно при българските граждани и да се разпределят по ясни критерии, които не допускат създаването на гета и изостанали райони. Моделът на „постната пица“ разпределяше парите в малко на брой компании и олигарси. 1 милиард лева кредити от ББР за 8 компании, или 1 милиард гаранции за малки и средни фирми, които помогнаха на над 1,000 компании да не фалират по време на ковид кризата?

Това са истинските въпроси, на които трябва да си отговорим и да решим дали ще продължим по пътя към европейски доходи или ще се върнем обратно към модела на „постната пица“. Изборът е твой.

Купуването и продаването на гласове е престъпление!