Апостол Кисьов не е можел да свири на гайда, но със своите музикални познания успява да обедини гайдарите. „През 1961 година обикаля селата в Родопите месеци наред и събира малки и големи, разсвирва ги и на 13 август същата година се явяват за първи път на Рожен и то с една единствена репетиция. Това е цяло чудо“, каза Мария Бебелекова – съставител на сборника за Апостол Кисьов и стоте каба гайди. По думите й най-големия принос на Апостол Кисьов е превръщането на родопската каба гайда в ансамблов инструмент. „Създаването на 100 каба гайди е цяло чудо оценявано от журналисти и специалисти. Да събереш 100 гайдари със 100 маниера на свирене, с егото на баш гайдар и да ги накараш да свирят като един се иска не само музикалност, а и деликатност и много работа“, добави Бебелекова. „Във всяко селище в Родопите гайдарите съобразявали звученето на своя инструмент с тембъра на пеенето. Апостол Кисьов успява така да промени гайдуниците и свиренето на инструменталистите, че да могат да свирят заедно, каза Мария Кисьова – един от основните организатори на Националния гайдарски събор. Не случайна била любовта на Апостол Кисьов към фолклора и към гайдата. Фамилията Кисьови са общественици и съзидатели. Неговия дядо Апостол Кисьов е един от най-старите фолклористи. В края на ХІХ век има голяма студия за годежа и сватбата в Стойките в сборника Народни умотворения и той предава и името и своя мерак на внука си. През 1948 г. Апостол Кисьов създава в читалището в Стойките първия състав за автентичен фолклор с над 100 певици, певци и инструменталисти. Ансамбълът жъне редица успехи както в региона, така и в страната. През 1950 година се явяват на конкурс в Пловдив, чийто жури са Филип Кутев и проф. Асен Диамандиев, и печелят голямата награда. „Те са коментирали този състав и възможностите на българския фолклор. Тогава Филип Кутев обикаля България, събира певци и инструменталисти и през 1951 година прави хор и оркестър, по почина на Апостол Кисьов“, отбеляза Мария Кисьова.