Антикорупционният фонд (АКФ) започва правен анализ на SLAPP* делата в България – съдебните преследвания срещу журналисти, водени с цел оказване на натиск и тормоз, с привидно легитимна цел за защита на накърнени граждански права. Анализът трябва да отговори на въпроса доколко съдебната система в България се използва за сплашване и заглушаване на критични журналистически материали и разследвания.

Анализът се провежда в рамките на съвместния проект на Асоциацията на европейските журналисти – България и АКФ, който цели да направи моментна снимка на свободата на словото и състоянието на журналистическата професия у нас. В ход е и анкетата за свободата на словото, която АЕЖ – България провежда от 2011 г. насам. Ако сте журналист или медиен експерт, споделете личните си наблюдения и попълнете въпросника на АЕЖ до 5 юни 2022 г.

„В последните години в България се регистрират множество съдебни дела, които носят белезите на стратегически дела за сплашване на журналисти, или т. нар. SLAPP дела“, коментира Лора Георгиева, старши правен съветник в Антикорупционния фонд. „Тези дела целят да окажат психологически и финансов натиск, да сплашат медията или журналиста и да спрат разследванията или критичните материали, по които те работят.“

SLAPP делата постигат целите си по два начина – от една страна с финансов натиск – заради налагането на тежки финансови санкции на медиите и журналистите, заплащането на прекомерни хонорари за процесуално представителство, запорирането на банкови сметки и др. Чрез подобни мерки, освен на конкретните журналисти, делата за сплашване целят да въздействат и на журналистическата гилдия в цялост, като ефективно ограничават интереса върху определени теми и случаи. От друга страна, върху конкретните журналисти се въздейства и чисто психологически, тъй като те се оказват подсъдими по наказателни дела или ответници по искове за десетки хиляди.

„По същество тези дела представляват злоупотреба с права – ищците по тях се възползват от възможностите на съдебната система, за да намалят общественото внимание върху себе си, да ограничават свободата на словото и правото на хората да знаят за случаи от ключов обществен интерес“, допълва Лора Георгиева.

Целта на анализа е да отговори на няколко въпроса:

За какъв тип дела (граждански, наказателни) става дума най-често? По какви обвинения най-често се повдигат такива дела?

Какви стратегии ищците по делата използват най-често, за да постигнат целите си да заглушат критичните журналистически гласове?

С какви решения излиза съдът по стратегически дела и на какво основание най-често?

В крайна сметка, ефективна практика ли са SLAPP делата срещу журналисти – успяват ли да постигнат стратегическите си цели?

Какви мерки имат на разположение гражданското общество и независимите медии, за да противодействат на стратегическите дела за сплашване?

Екипът на АКФ ще анализира както публично известни дела срещу журналисти, разкриващи белези на SLAPP, така и такива, които до този момент са останали извън публичното внимание.

Антикорупционният фонд се обръща към журналистите, срещу които са били водени или в момента се водят дела с цел сплашване, и ги призовава да влязат контакт с екипа на проекта.

„Надяваме се с помощта на журналистите да анализираме съдебната практика по възможно най-голям брой дела и набележим мерки как журналистите, медиите и гражданите най-ефективно могат да противодействат на натиска, който цели ограничаване на свободата на словото“, заявява Лора Георгиева.

Журналисти, срещу които са водени или се водят дела, могат да се свържат с екипа на Антикорупционния фонд, като пишат на acf@acf.bg. Тяхната анонимност е гарантирана.

Правният анализ и анкетата се реализират с финансовата подкрепа на Посолството на Кралство Нидерландия в България. Цялата отговорност за съдържанието, обработването и представянето на резултатите е на АЕЖ – България и по никакъв начин не може да се приема, че отразява гледната точка на финансиращата организация.

• SLAPP е съкращение на английския термин за този тип дела Strategic lawsuits against public participation или „Стратегически дела срещу обществено участие“