В смолянската библиотека за поредна година се проведе Лятна школа за творческо писане, ръководена от сценариста Александър Чобанов. В нея участваха деца и младежи на възраст от 14 до 20 години.

Г-н Чобанов, смятате ли, че младите хора биха могли да се реализират и в България?

Реализацията на младите хора в България е доста сложен въпрос, като се има предвид рекордите, които всяка година поставяме по напуснали страната ни младежи. Аз също съм напускал страната. Живял съм две години в Англия и съм се опитал да се устроя там, но и там трябва да се работи, и там имаш същите грижи и проблеми. Това, което трябва да направим в България, е да концентрираме енергията си, да създадем едно общество на принципа на мравуняка. Няма как да отидеш в друга държава или в друг континент и да чакаш тук нещо положително да се случи.

Не мисля, че в чужбина ще забогатееш веднага. По-скоро съм сигурен, че ако се трудим тук в България, дори и да не успеем сега, поне ще остане нещо за децата ни или за поколенията, които идват след нас. Трябва да дадем бъдеще на децата си. Ако ние не се замислим и не започнем да работим в тази посока, и те няма да останат тук, защото не виждат примера, а той е най-важния. Затова вече четвърта година идвам тук, в Смолян, в родния си град. Правя тази школа с децата, за да им покажа, че човек може да се издържа с това, което обича да прави, стига да е постоянен, упорит и трудолюбив, друго обяснение няма.

Виждате ли развитие у децата, които посещават школата в библиотеката?

О, да, много голямо. Дори съм впечатлен, защото някои от тях са на 14-15 години, а вече имат текстове готови за публикация. Децата са много будни, много четат, интересуват се. Тук, в библиотеката, е изключително благоприятна атмосферата за такъв творчески труд и да покажем, че изкуството има път за реализация така, както и софтуерното инжинерство например.

Кой ви помага за реализирането на творческата школа?

Помощ получавам от Адриан Петров, от специалистите в библиотеката, които събират децата и ни осигуряват мястото. Знаете ли, във всяка сфера е важно да има човек, който да те напътства и съветва. Важна е тази приемственост между поколенията, която се загуби рязко между поколенията, защото решихме, че тези преди нас са лоши и ние трябва да зачеркнем всичко, но не е точно така. На мен, ако не ми беше подал ръка писателят Емил Андреев, може би нямаше да се развие по този начин моята кариера. Литературата ни събра, даде ми ценни насоки и съвети и аз успях да се развия в правилната посока

А тук, в Смолян, от къде тръгнахте и кой ви подаде ръка?

Като ученик обиколих доста училища в Смолян, защото бях по-буен и не можех да си намеря място. Времената на прехода бяха малко по-други, хората не знаеха къде се намират. В 9 клас попаднах в 7 СОУ и учителката по литература Гергана Георгиева оказа огромно влияние върху мен. Тя ме запали по литературата, освен че имах от рода ми някакви заложби, но ако не те хванат и не те провокират, може никога да не се събудят тези заложби. Класната ръководителка Анастасова също беше творчески настроена и ни предразполагаше, учителят ни по рисуване имаше усет към децата, които бяха по-различни. В Първо училище също имахме много добри учители. Мисля, че в периферията на страната училищата имат възможност за повече индивидуално отношение към учениците, а това е важно. Важно е младите да виждат подкрепа.