С две неща ще се запомни тазгодишният храмов празник на църквата „Успение Богородично“ в с. Широка лъка – с отбелязване на нейната 185-годишнина и с участието на млади музиканти от София. На Литургия празничността винаги я има, но когато се допълва от нещо ново и приятно за сърцето, радостта се умножава. Така на Голяма Богородица Широка лъка даде знак за множество и за силата на духа и вярата. Празничната Литургия възглави архиерейският наместник на Смолянска духовна околия Негово Високопреподобие архимандрит Висарион. В нея участваха председателят на храма отец Иван Марински, гостът от Пловдив свещеноиконом Фотий, иподяконите Валери, Георги и Тодор. Благодатността се допълваше от вдъхновеното участие на духовниците и от съпричастието на множеството богомолци в храма, дошли да почетат Богомайката, нашата Небесна Царица. Тук бяха и кметът на Широка лъка Васил Седянков, общински съветници от Смолян, приятели на Широка лъка от други градове. Празнуваха и доста дечица и младежи, някои и от които си взеха свето Причастие. Божията Майка е любима и на малки, и на големи. Нейното Успение е надежда за всеки вярващ, че има живот вечен. Затова то се нарича и Голяма Богородица. Както в тропара се пее: „При раждането си съхранила девството, при Успението не си оставила света, Богородице. Преминала си към Живота, Майко на истинския Живот, и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.“

Отслужен бе празничен водосвет за здраве в двора пред изнесената от олтара Плащаница на Успение Богородично. Архимандрит Висарион призова с молитви Бог да освети водата и поръси Плащаницата преди да потегли с нея литийното шествие около храма. Поръсени бяха и вярващите. Осветени бяха с молитви и принесените множество петохлебия, пити, вино и елей с призив от архимандрит Висарион Бог като милостив и човеколюбив да умножи тези ястия в това село, във всеки град, в целия свят. Архиерейският наместник, поздравявайки всички присъстващи, преподаде архипастирския благослов на Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай да ни закриля нашата Небесна Царица, да ни пази и да ни осенява с Нейния Покров. Честит и благословен да бъде празникът на Света Богородица! Честит и благословен на бъде юбилеят на църквата! От свое име той пожела Божието благословение и Неговата велика милост и общението със Светия Дух да бъдат с всички нас.

Защо храмът и дворът бяха изпълнени в вярващи, въпреки че денят беше работен, а не почивен? Защото в Широка лъка имат нужната традиция и защото знаят, че в единението е силата. Това е отбелязано и на двете табла на фасадата на храма, свързани с историята му. Всички искали да има църква. За да получат разрешение, трябвало да се изпрати делегация в Цариград. Начело бил К. Василев – Шоко, а свещеник Атанас събирал средства от заможните. Донесен бил ферманът и пак всички заедно започнали да осъществят мечтата в селото да има църква /дотогава е имало два малки параклиса/: „Едни копаели, други къртели и подготвяли камъни, трети дялали греди, приготвяли вар и пясък. Благодарение на неуморния труд и вяра широкълъчани се справили с нелеката задача, указана във фермана да съградят храма за 40 дни през 1834 г.“ Съграден бил два дни по-рано. На следващата година е осветен от Пловдивския митрополит Никифор Лесбиец /о-в Лесбос. „Главни организатори на строежа са били Тодор Посрев и Дамян Каров от Широка лъка, а главен майстор Митю Киряков от Чепеларе, известен строител на църкви в Беломорието и Средните Родопи.“ Църквата е част от архитектурен ансамбъл, обявена през 1973 година за паметник на културата. Стенописите й са реставрирани през 1980 – 1987.

За общата празничност допринесоха и младите музиканти от София – квартет „Херувим“. В Широка лъка, поканени от отец Иван, бяха трима – Явор Узунов, Янко Янков и Константин Бейков. Колежката им Лада Кантарджиева е в чужбина. Изпълненията им сякаш слизаха от небето… Млади момчета, талантливи, вярващи, решили да славят с песен Бога, вдъхновени от величието и красотата на църковнославянската музика и нейното послание. „Тази музика, създадена за Бога, има несравними качества в целия спектър на божествените, художествените измерения, каза един от тях. Решихме, че искаме да пеем за Него и за Неговата Майка – нашата Небесна Царица. След Бога прибягваме към Света Богородица, както всички християни. Знаем, че ако нашите майки не могат да ни окажат нужната подкрепа, Света Богородица ще ни помогне.“

Росица Примовска