Дванадесети международен медицински конгрес на ЮЕМФ получи много високата оценка от Европейския акредитационен съвет за непрекъснато медицинско образование

Проф. Овчаров, вие сте един от основните участници в Дванадесетия международен медицински конгрес на Югоизточно европейски медицински форум, какви са акцентите на събитието?

Основните теми на конгреса са имунология, ваксини и взаимодействие на имунната система с други системи, по която ще говоря аз, като акцентът ще е взаимовръзката между имунната и нервната система. Известно е, че сангвиничните жени по-рядко боледуват от рак на млечната жлеза спрямо тези, които са холерични. Това е пример доказващ значението на тази връзка. И двете системи използват еднакви сигнални молекули и те „си говорят“. Например, ако се подтиснат някакви тежки проблеми от централната нервна система, това оказва въздействие върху активността на имунната система. Основен императив е да избягваме стреса, който обаче не винаги можем да спазваме. Но той въздейства върху нашата имунна система.

Сега излизаме от една пандемия, която ни насочва към темите върху, които трябва да се фокусираме, а имено-имунология и ваксини. Трябва добре да се знае, че една ваксина въздейства върху имунната система, като ангажира само една десетохилядна от нейната активност. Относно ваксините, периодът, в който активно се прилагаха беше до към края на 20-и век. Тази тенденция заглъхна и сега развитието при тях не е много добро, защото рискът от загуби е много голям. За разработването им световните фармацевтични компании влагат милиардни инвестиции, а възвръщаемостта на е гарантирана.

Споменахте за връзката между стреса и имунната система, просто мода ли е да говори, че се разболяваме от стрес или тази теза е доказана от научни аргументи?

Още лекарят на Наполеон е установил, че раните на войниците от загубилата армия зарастват доста по-трудно от раните на войниците от победоносната армия. Доброто настроение от победата стимулира нервната система. До скоро учехме студентите, че мозъкът е имонунезависим, което се оказа, че е доста сериозна грешка. В човешкият мозък активно работят имунокомпетентни клетки, които имат отношение към имунната система. Освен това самите нервни клетки отделят химични съединения, които дават информация на имунната система, че трябва да се активира. Нервната и имунната система са двупосочно свързани.

В момента работя по книга свързана с възрастовите промени в човешкия организъм и как да си помагаме. Има много начини да се бориш със стреса- разходки в природата, физическа активност, както и медикаменти. Да не забравяме, че близките и обкръжението също са важни и допринасят за преодоляване на стреса. За потискане на стреса се прави много, но може и още повече. Той е доста зловещ и за нервната система. Стареещия процес се ускорява от стреса и се отразява на индивида и неговия мозък.

Говорейки за стрес и ваксини, можем ли да говорим за ваксина срещу стреса?

Това е една красива мечта към момента. За да бъде активирана имунната система трябва да има материален продукт. Има стресогенни фактори, които могат да се уловят, но те няма доведат до резултатите, които теоретично искаме да постигнем.

В никакъв случай обаче стреса не трябва да се неглижира. Той унищожава нервната, сърдечносъдовата и имунната система. При стрес се активира симпатиковата част на автономната нервна система и тя с нейните медиатори изпраща към сърцето и кръвоносните съдове. Това води до ускоряване на сърдечната дейност и кръвното налягане се вдига. При такива случаи трябва да стимулираме дейността на парасимпатиковата на автономната система, което ще потисне стреса поне на сърдечно съдово ниво.

До колко би било ефективно влиянието по обратен ред, въздействайки на отделни системи да повлияем и намалим стреса?

За да имаме добър мозък, трябва да имаме сърдечно съдова система, която да е в отлично или много добро състояние. Именно тя набавя нужните кислород и хранителни вещества, които са нужни на мозъка, а той е основен консуматор на енергия в тялото ни. Дихателната система доставя кислорода, ако той не е в нужните количества страда цялото ни тяло и на първо място мозъка.

В зависимост от къде идва проблема, причинен от стресова ситуация и влиянето, което оказва на дадена система се предписват нужните лекарствени средства. Там където е „слабото място“ трябва да се въздейства, което ще окаже влияние и на другите системи.

Тази година темата за болката е изведена като самостоятелна, какви са причините да бъде поставен акцент върху нея?

Хората не са съвсем наясно с последствията от болката, затова тази година й се обръща по-специално внимание. Болката причинява истинско страдание на индивида и разрушава неговата психика. Тя има сериозни измерения върху цялото общество. Например в САЩ са направили изчисления, че на година икономиката ѝ губи над 170 млрд. долара от болкова симптоматика на работещите. Освен това хората правят огромни разходи за лекарства срещу болата, има и лечебни заведения, които са специализирани в третирането на болковата симптоматика. Болката е симптом, че нещо в нашето тяло се разрушава и скоро ще започне. Тя е важен сигнал, без който човешкият организъм не може да живее. Трябва да се отбележи, че при нея има и психичен компонент, например пациент се оплаква от болка, но там няма никакъв патологичен процес. Стресът също може да повлияе на болката, като намали прага ѝ. Високото напрежение на индивида може силно да потисне болката.

Темите, които поставя дванадесетия конгрес на ЮЕМФ са важни както за обществото, така и всички от сферата на здравеопазването, какви са очакванията Ви от събитието?

Смятам, че ще бъде изключително успешен конгрес. В него ще участват представители както от страни от Югоизточна Европа, така и от Азия и Израел. Повече от 50 лектора и над 300 участника ще се включат в конгреса следващия месец. Основните теми, по които ще бъдат изнесели лекции и ще се дебатират са 8. Той е оценен от Европейския акредитационен съвет за непрекъснато медицинско образование с 16 кредита, което е много висока оценка. Считам, че има всички предпоставки за постигане на добри резултати от форума.