Г-н Петров, как се отрази пандемията на ресори, за които отговаряте като зам. областен управител и в частност на вас и семейството ви?
Всички изживяхме трудни и тежки месеци. Това време, всеки ще признае, че беше едно изпитание на духа пред възможността да оцелееш, най-вече психически, поставен в една ненормална среда, в едни условия, за които не си подготвен и най-малкото в ситуация, в която не знаеш как да реагираш. Хубавото е, че след тези месеци сме доста по-подготвени, по-информирани и с възможност да се предпазваме от тази заплаха. Икономическите последствия, и в световен, и в национален план, са огромни и се очаква да се задълбочават през следващите месеци. Това е така, защото светът е неимоверно свързан вече. Ние сме като едно голямо семейство. Сега си тук, след два часа може да бъдеш на друга територия. Икономиката е свързана и няма как когато един страда другите да не усетят.
Култура по време на пандемия. Как ще коментирате последиците за този отрасъл?
Може би това беше отрасълът в българската икономика, който беше най-много засегнат от тежки ограничения. Тогава когато нямаш възможност реално да работиш, реално да показваш плодовете на своя труд, всичко се обезсмисля. На територията на смолянска област културните институти наистина претърпяха доста поражения. На някои места се наложи съкращения. Повече от 4месеца и половина ансамбъл „Родопа“ бяха извън залите, извън възможността изобщо да работи. Същото се отнася и за РДТ. През последните няколко седмици се забелязва възстановяване на възможността за работа. Добре, че се намери начин, чрез който да се гарантират поне минималните работни заплати на хората, за да могат те да оцеляват. Надявам се да се преодолее това изоставане в следващите няколко месеца. За съжаление виждаме, че днешния с утрешния ден винаги съдържат много неизвестни.
На този етап какво се случва с Ансамбъла, с театъра?
Нещата вече са в такава фаза, че трябва да се мисли по-различно, по-иновативно, да се търсят начини за представяне на продукцията, която се създава, различен от стандартния начин. Ансамбъла вече работи. Знаете, че тази година отбелязва 60-годишнината от създаването си. Надявам се в кратки срокове колегите да възвърнат своята форма, защото все пак тялото, гласът – нещата, с които един творец работи са много деликатни и е важно да бъдат поддържани. Започва се работа по един гала спектакъл, с който да бъде отбелязана годишнината, планираме го за края на септември, ако разбира се условията позволяват и всичко бъде нормално.
Театърът също влиза в нормални темпове. Вече има по две, три представления на седмица. Възстановяват се изложбените дейности в музея, в галерията. От библиотеката не са преставали да приемат своите читатели, при строги мерки. Ще бъде необходимо малко време за да си стъпят на краката и естествено помощ, която да бъде оказана и от общината и от държавата. Има такава в момента, предвиждат се мерки, с които да се подпомогнат тези културни институции.
Има още един важен момент. Необходимо е да се преодолее страхът, натрупан у хората през тези месеца, да преодолеят тази бариера, за да могат да прекрачат отново свободно всяка една от залите и да започнем отново взаимния процес.
Не за първи път казвам, че културата за област Смолян е от много важно значение. Първо имаме едно уникално наследство, което нашите деди са ни завещали, след това се намираме в едно невероятно природно място като дадености. Тази симбиоза може да бъде един икономически лост, с който да направим така, че да живеем по-добре, да запазим децата си тук, да създаваме блага. Културата може да работи много добре икономически. Трябва обаче да бъдем самите ние доста по-активни в предлагането и търсенето на възможности в тази насока.
Сериозно засегнат от пандемията беше и отрасъл туризъм.
Да така е, особено за регион като нашия, който много разчита на туризма, не само на зимния, а и на летния. Сами сме си виновни обаче. Като че ли няма единомислие, няма единодействие. Когато се работи на парче и всеки гледа да се спасява сам, нещата много по-трудно се случват. Трябваше да е направен един сайт, който да показва всичките красоти на Родопите, всичките възможности за туризъм през четири сезона, защото наистина през четирите сезона има какво да се види. Второ – самите хотелиери, самите бази, в които се настаняват туристи, работят по същия начин. Всеки чака другия да направи нещо, всеки гледа до вратата на своя хотел дотам се грижи, останалото не го интересува. Туристът придобива общи впечатления. Рекламата в днешно време е от изключително значение. Непрекъснато трябва да напомняме за себе си. Непрекъснато трябва да се търсят варианти да показваме, че сме тук, че сме готови да посрещнем гостите. Това е пътя. Всяка година се изготвят програми, пишат се стратегии, които след това потъват някъде. Почти нищо от тях не се реализира. Ние се хвърляме правим много неща, които обаче е трудно да бъдат поддържани, загубват от своя блясък.
Г-н Петров, стана ясно, че заради пандемията се забавя и строителството на ГКПП при Рудозем.
Няколкото карантини в района на Ехинос и други населени места оказват влияние върху строежа на новия граничен пункт. Там забавянето, по информация на областния управител след посещение и среща с гръцките партньори, вече е от около 4 – 5 месеца, което означава че до края на годината няма да успеят да приключат със строителството. Очаква се това да стане най-рано април, май следващата година, ако всичко е наред. Заради карантината в Ехинос придвижването на хора и техника беше забранено няколко пъти по за 14 или 28 дни. От българска страна нещата се движат в нормални темпове. Сроковете се спазват, съвсем скоро ще започне и изграждането на самия пункт. Изпълнителят е поел ангажимент да спази заложените в договора срокове. Хубавото е, че парите за пункта са осигурени от българското правителство. Те са на отделна сметка, от която се извършва регулярна разплащане на реализираните дейности.
Как се движат другите инфраструктурни проекти?
По ОП „Региони в растеж“ нашият регион кандидатства за участъка обходния път на Рудозем и обходния път на Чепеларе. Очакваме възстановяване в пълен обем на дейностите по пътя Средногорци – Рудозем. Там се ремонта беше спрян, поради наложителна промяна в проекта, касаеща участък, в който преминава водопровода, снабдяващ Рудозем и населените места с питейна вода. Имаме уверението на изпълнителя, че до дни ще започне активна дейност.
Работи се активно по участъка от Широка лъка към Девин и от Девин към Кричим. Още някои предложения областният управител е отправил към пътната агенция. Сред тях е реализацията на обхода на Смолян – довършването от тунела до Топливо в Устово, с което ще се завърши този проект. Това ще даде на Смолян една допълнителна възможност за пренасочване на товарния трафик и когато се отвори граничния пункт при Рудозем част от този трафик ще минава през този път.
Що се отнася до изграждането на третата лента по пътя Асеновград – Смолян?
Първата фаза мина. Знаете имаше оглед на самото трасе, бяха определени 19 километра, на които може да бъде изградена трета лента. В момента се изработва идейният проект, след това ще бъде дадена яснота по финансирането. Оптимист съм, че и този проект в рамките на следващите 2 до 4 години ще намери своята реализация.
Какво се случва с укрепване на голямото свлачище на пътя Смолян – Мадан?
Новият проект е приключил, в момента се подготвят документите за стартиране на процедурата за изпълнител и се надявам, че съвсем скоро ще започне реална дейност по този проект.
Г-н Петров, какво бихте искали да кажете на нашите читатели, как можем да живеем по-добре тук и сега?
Знаете ли, за регион като Родопите е важно първо да имаме една много добре преценена визия, за това как трябва да изглежда този регион през следващите 20 години и кое е онова нещо, което ще допринесе за развитието му. Културата и образованието са най-важни за нас. Вижте, в момента китайската инвазия в света е тотална. Все още в Европа няма нито един китайски университет. Предлагам го от 20 години. Предлагал съм го, и на кмет и на областен управител, в Смолян да направим един китайски университет. В това има възможности, които биха допринесли много за развитието на региона. Бяхме изпратили писмо до китайския посланик в България, преди пандемията, за среща, за да видим какви са възможностите за реализация на подобна идея. Нямаме все още отговор, може би на по-късен етап. Освен това нашите висши учебни заведения трябва да бъдат по-активни, да предлагат по-атрактивни специалности, които да задържат децата тук. Всички заедно трябва да намерим онези общочовешки качества в себе си, с които да се държим като общество тук в Родопите. И всичките кметове, всичките общини е добре да се обединим и заедно да реализираме добри идеи. Тогава ще е по-лесно.