Идеята за създаването на бъдещ среднородопски град възниква още през 20-те години на ХХ век. Тя е отразена на страниците на сп. “Родопа” под редакцията на Христо Караманджуков. След Ньойския договор от 1919 г. и загубата на Западна Тракия, проф. Иширков пише в своя книга, че е необходимо създаването на две селища по долината на р. Арда като се аргументира, че без сигурна стъпка в Родопите е трудно придвижването от Пловдив до Бяло море. Още тогава никой не си прави илюзията, че образуването на град без реални стопански условия е лесно осъществимо. Но не само стопанските условия са мерило. Идеята е “от селищата Смолян, Райково и Устово – по на 3 км. разстояние – да се образува 10-хиляден град… след което ще се доуредят подробностите.” В бр. 2 от 1 февр. 1935 г. на сп. “Родопа” Хр. Караманджуков съобщава: “Едно чудо е станало в Смолянско” или по-точно в Райково.

“По инициатива на командира на Смолянския гарнизон подп. Руменов била свикана конференция на кметовете на Смолян, Райково и Устово за обмисляне въпроса по устрояване на редовно отобусно съобщение между Смолян – Райково – Устово.” Конференцията единодушно приема това решение, като за целта веднага се изготвят поемни условия и се пуска обявление за търсене наемодател – концесионер. “Тази инициатива60 години ОБЕДИНЕН ГРАД СМОЛЯН е първа по рода си.” Смолянци, райковци и устовци за пръв път се събират да обмислят въпрос, от обща полза за трите селища и края. Това е и началото на осъществяването на идеята за среднородопски град. Конференцията показва, че тази идея съвсем не е “някакво въздушно настроение”, а близкостоящ факт. Две години по-късно, на 1.Х. 1937 г. в бр. 8 на сп. “Родопа” Хр. Караманджуков продължава започнатата тема за “Бъдещ среднородопски град”. Дописник от Райково пише: “От дълги години тези селища се самоизяждат в борбата, кое от тях да привлече някое учреждение повече, за да си придаде физиономия на център в широк смисъл на думата. Това, което всяко селище поотделно и с цената на много жертви е придобило, се пази ревниво от посегателството на останалите… Обективният наблюдател, преценявайки всичко това, не може да не кристализира идеята за един среднородопски град, разстлан в красивата долина на Черна, който гордо би облякъл едно от най-хубавите имена: Каменград, Красногор и др. чрез който град по-интензивно би дишала цяла Родопа. Признаци за надрастване и освобождаване от дребния човешки егоизъм и междуселски ежби се появяват.” Благодарение съдействието на командира на Смолянския гарнизон подп. Кусев, окол. управител г. Василев, кметовете на трите селища – д-р Бешулков, Кисимов и д-р Георгиев, а също така и на местното автомобилно д-во “Задруга” – идеята става факт. С военна музика става освещаването на омнибусното съобщение Смолян – Райково – Устово. “Първата омнибусна кола … тръгва от Смолян предшествана от камионетката с военна музика и следвана от друга голяма кола с любопитни…”, “… Това съобщение е едно начало на нова ера за трите селища и целия край – първият случай, когато те действат заедно…”

По същото това време, друг един също така прозорлив родопчанин, забележителният изследовател на Родопа, общественик и радетел за нейното преуспяване Стою Шишков, в своята книга “Из долината на Арда”, пътни бележки и впечатления с илюстрации, Пловдив, 1936 г. с прозрение надникна в бъдещето: “Четирите села (Устово, Долно Райково, Горно Райково и Смолян) при едно сравнително цветущо благосъстояние, каквото се не само желае, но и налага да се създаде рано или късно, ще се бързо съединят и ще образуват, може би, единственият в цялата Родопска област най-голям град с дивна природа и здравословност, с високи културни и чисти народни ценности, прояви и възход”.

На 18 юни 2020 г. Смолян празнува 60 г. от обединението на трите съставни селища: Устово, Райково и Смолян в единен град през 1960 г. Мечтата на Стою Шишков и неговите съвременници се превръща в реалност с обнародването на Указ 227/18.06.1960 г. на Президиума на Народното събрание, който постановява: “Сливат се градовете Смолян и Устово и село Райково от Смолянски окръг в един град с наименование Смолян.” Относно наименованието на прекрасния ни град. Още през 1924 г. се прави предложение за смяна на името на Пашмакли със Смолян. От 1931 г. е предложението за Красногор. Следват бурни публични дискусии. В бр. 9 от 1 ноем. 1932 г. на сп. “Родопа” е публикуван списък-предложение за преименуване селищата в Родопската област. Ив. П. Николов (географ) пише: “Околийският град Пашмакли е прекръстен на Смолян, когато преведено на български Пашмакли значи “басмак”. (звукът “б” в турския език преминава в “п”) – “стъпало” и от тук следва да се нарича Стъпалово, което отговаря и на терасовидната земна повърхност.” Според него удачно би било да се постави и старото име Езерово. Мнението на видния проф. Александър Тодоров-Балан смята, че най-подходящо е името Каменоград, “за да отговаря на плочестия нацепен реолит, образуващ гирлянд от съчетание на чудновати форми”.

След няколкогодишни спорове и дискусии през 1934 г. с Указ №7 на Н.В. Борис ІІІ и на основание Заповед №2820 от 14 авг. 1934 г. на Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Пашмакли става Смолян, приемайки името на едни от най-старите заселници по тукашните земи – смоляните. След обединението градът бързо започва да се разраства. Развива се социално-икономическо и архитектурно-градоустройствено отношение.

Държавен архив – Смолян