Общо 591 села в страната са без население или с едноцифрен брой жители, показва справка на БТА, направена в Националния регистър на населените места на НСИ за броя на жителите по селища към 31 декември 2018 година.
Към 31 декември 2018 година в страната има общо 5 256 населени места, от които градовете са 257, селата – 4 997, а два са манастирите със статут на населено място – Клисурски и Рилски.
От всички 4 997 села в България точно 591 са без население или с едноцифрен брой жители или с 20 повече в сравнение с предходната 2017 година, сочат данните.
Общият брой на селата с едноцифрен брой жители е 427, а 164 са населените места, в които няма нито един постоянен обитател. Селата без население се увеличават с 2 в сравнение с 2017 година.
С един жител в страната са точно 72 села. По двама души население има в 65 населени места, а по трима – в 48 села. 50 населени места в България са с по четирима жители. С по пет души постоянно население са 40 села, а с по шестима жители – 34 села. Общо 33 села имат по седем жители, други 48 са с по осем обитатели, а 37 села са с деветима души население.
Селата без население са разположени в 12 области на страната, а тези с едноцифрен брой жители са пръснати в 22 области. Справката в регистъра показва, че най-много села без жители /64 при 61 през 2017 г./ и най-много с едноцифрен брой на населението /112/ има в Габровска област – общо 174. В Габровска област има общо 349 населени места, което означава, че почти половината от тях са или необитаеми, или с едноцифрен брой на жителите.
След Габровска област се нарежда област Велико Търново /общо 336 населени места/ с 55 села без постоянно население и 88 села с едноцифрен брой на обитателите. В двете области са разположени повече от половината от селата в разглежданата група – общо 317.
В област Кърджали има 11 села без жители и 28 с едноцифрен брой население. В Смолянска област са разположени 8 села без население и 33 села с едноцифрен брой на населението. Седем населени места в област Хасково са без нито един жител, а други 20 с едноцифрен брой на жителите. В областите Стара Загора и София са разположени по четири села без население и съответно 7 и 27 населени места с едноцифрен брой на жителите си. По три села в Кюстендилска и Търговищка области нямат нито един жител и съответно 25 и 13 населени места са с под 10 обитатели. В Благоевградска и Бургаска области са разположени по две села без постоянно население и съответно 20 и 4 села с едноцифрен брой на обитателите. Последната област, на чиято територия има села без постоянно население и едноцифрен брой жители е Добрич – 1 населено място без обитатели и 13 с едноцифрен брой на населението.
С различен брой на селата с едноцифрен брой на населението са областите Перник /17 села/, Видин /6 села/, Пловдив /4 села/ и Варна /3 села/. По две села с едноцифрен брой жители са разположени в областите Монтана, Пазарджик и Силистра. Във Врачанска, Сливенска и Шуменска област има по едно село с едноцифрен брой жители, показва справката.
Справката показва още, че общо 1 749 населени места, включително Клисурски и Рилски манастир, които имат статут на населено място, са с население под 100 души при 1734 през 2017 година. Ако към тях се прибавят и селата с нулево население – 164, общият брой на населените места под 100 жители става 1 913 или повече от една трета от всички населени места в страната, включително и градовете.
Към края на миналата година 293 села имат население между 10 и 20 души включително, като 43 села имат точно по 10 жители. В тази група попада и Клисурският манастир с 10 постоянни обитатели. От 21 до 30 жители имат 179 села, а от 31 до 40 жители – 163 населени места, включително и Рилският манастир със своите 33 обитатели. В 146 села населението към края на миналата година е между 41 и 50 души. В други 125 села живеят постоянно между 51 и 60 обитатели.
В 118 села населението е между 61 и 70 души, а в 108 – между 71 и 80 души. В 111 населени места населението е между 81 и 90 жители, а в 80 – жителите са между 91 и 99 души. Към края на 2018 година 7 села имат по точно 100 души население.
Справката в регистъра показва, че най-многобройна е групата на селата, в които живеят между 101 и 200 души включително – 713 села. Следва групата на селата с население между 201 и 300 души, в която попадат 509 населени места. Трета по големина група е на селата с обитатели между 301 и 400 души, в която попадат 406 села.
В 266 села броят на обитателите е между 401 и 500 души, а в 211 – между 501 и 600. В 177 села населението е между 601 и 700 жители. Между 701 и 800 обитатели имат 132 села. В 113 села населението е между 801 и 900 жители, а в 77 живеят между 901 и 1000 души, като едно населено място – село Близнаци, общ. Аврен, обл. Варна има точно 1000 обитатели.
В 374 населени места постоянните жители са между 1001 и 2000. Общо 75 села попадат в групата с население между 2001 и 3000 жители. В други 18 села живеят между 3001 и 4000 души. В 4 села населението е между 4001 и 5000 души. Две села попадат в групата между 5001 и 6000 жители и още едно в групата над 6000 жители.
И към края на миналата година, независимо че намалява с 40 души, най-голямото българско село остава Лозен /обл. София-град/ с население 6188 души. Справката показва, че Лозен е по-голям от 145 града или иначе казано от повече от половината градове в страната.
Следващото по големина село е Айдемир /обл. Силистра/ с население 5538 души. Топ 10 на най-големите села допълват Бистрица /обл. София-град/ с 5118 души, Драгиново /обл. Пазарджик/ с 4664 жители, Казичене /обл. София-град/ със своите 4575 обитатели, Розино /обл. Пловдив/ с 4240 жители, Градец /обл. Сливен/ с 4191 жители, Труд /обл. Пловдив/ – 3964, Мало Конаре /обл. Пазарджик/ с 3908 души и Калипетрово /обл. Силистра/ – 3802 жители.