Уважаеми дами и господа,

Скъпи съграждани,

Днес отбелязваме една от най- съкровените дати в календара на българската национална история. За нас, българите, 3 март 1878 не е празник, а съдба! Ден, в който трябва да си припомним, че изпепелената от петвековни пожарища българска земя е поселена от народ, който през всички столетия на това жестоко робство е запазил изумително млад и активен своя народностен характер, своята православна вяра, своя борчески съзидателен дух. В този ден нека се преклоним пред паметниците, които поколения българи са градили, за да увековечат паметта на героите. В ден като днешния не просто отдаваме признателност, но и се опитваме да осмислим уроците на историята. И го правим, за да си дадем сметка, че българският народ не остана пасивен свидетел на събитията. Българското освобождение не беше дочакано, то беше извоювано.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!