Световният ден на водата бива ежегодно отбелязван на 22 март. Инициативата възниква през 1992 г. по време на конференция на Обединените нации, проведена в Рио де Жанейро.

Всеизвестен факт е, водата обуславя съществуването на живите организми. И затова често чуваме, че следващият световен конфликт няма да е заради нефта, златото, оръжията и наркотиците – а заради ВОДАТА, обикновената на пръв поглед питейна вода, качествата и недостига й.

Човешкото отношение спрямо водата, канализацията, пречиствателните станции, климата рефлектират пряко или косвено върху ежедневните ни дейности, почти всяка наша стъпка и начинание и, най-вече, върху здравето – нашето и на планетата като цяло.

Всяка година честването на Международния ден на водата е свързано с определен аспект на прясната вода, като една от главните цели е да бъде намален броя на хората без достъп до чиста вода и канализация. Основният акцент на инициативата е да се насочи вниманието към изключителната важност на водата и факта, че 2 млрд. души на планетата нямат достъп до питейна вода. Цел 6 за устойчиво развитие на ООН е посветена именно на разрешаването на най-сериозните глобалните проблеми с водата: чиста вода и санитарно-хигиенни условия за всички до 2030 г.

Въпрос на интелигентност и далновидност е да си дадем сметка, че по-лесно и по-евтино е да се стремим да предотвратяваме замърсяването на водните ресурси, отколкото да се борим с „резултатите“ от замърсяването им. Нека се замислим как именно се отнасяме към водата, към това чудо на мирозданието, без което човешкият род ще загине.

Ценим ли я, пестим ли я, използваме ли я с мярка и с подобаващата отговорност?

Водата е жизненоважен ресурс за живота на Земята и нейното значение не може да се подценява. Въпреки решаващата си роля за поддържане на живота обаче достъпът до безопасна и чиста вода остава сериозно предизвикателство за много общности по света, като всеки четвърти човек - 2.2 милиарда души - няма достъп до безопасна питейна вода, 4.2 милиарда нямат безопасни санитарни услуги, а 3 милиарда нямат основни съоръжения за миене на ръцете. Бързата урбанизация, изменението на климата и неустойчивите практики за управление на водите са допринесли за глобалната криза в областта на водоснабдяването и канализацията.

За да се ускори промяната и да се осигури напредък в областта на водоснабдяването и канализацията, правителствата, организациите и отделните хора трябва да работят заедно за насърчаване на устойчиви практики за управление на водите. Това включва инвестиране в инфраструктура и технологии, които подобряват достъпа до чиста вода, намаляване на загубите и замърсяването на водата и стимулиране на опазването и ефективността на водата. За да се постигне това, трябва да се вземат предвид нуждите на жените и момичетата, на уязвимите, маргинализираните и селските общности, за да се осигури достъп до чиста вода и безопасни санитарни условия. Това може да бъде постигнато чрез иновативни решения, като например водени от общността проекти в областта на водите и инвестиции в устойчиви технологии в областта на водите.

Друга важна област, която изисква внимание, е необходимостта от намаляване на отпадъците и замърсяването на водата. Селското стопанство, промишлеността и домакинствата имат основен принос за замърсяването и разхищението на вода. Усилията за намаляване на отпадъците и замърсяването могат да бъдат постигнати чрез по-добри практики за управление на водите, включително пречистване на отпадъчните води, устойчиви земеделски практики и използване на технологии за ефективно използване на водата.

Изменението на климата също е значително предизвикателство, което засяга водните ресурси. Екстремните метеорологични явления, като наводнения, суши и урагани, стават все по-чести и интензивни, което води до недостиг на вода и влошено качество на водата. За да ускорят промяната и да се справят с последиците от изменението на климата, правителствата и организациите трябва да инвестират в устойчива на климатичните промени водна инфраструктура и да насърчават използването на възобновяема енергия за намаляване на емисиите на парникови газове.

Ето и няколко идеи подпомагащи ни в стремежа към по-разумно използване на водата:

Когато мием чинии - при сапунисването и търкането им, по-добре спрете водата;

Оптималният вариант е използването на миялна машина – чрез нея разходваната вода е в пъти по-малко;

Миенето на зъбите ни: при търкането им (знаем, то следва да трае между минута и половина до три), нека спираме кранчето;

При къпане: ако сте на бойлер, така или иначе, не се бавите кой знае колко. Обръщението ми е към тези от нас, които разполагаме с централна топла вода - да пробваме да не се отплесваме, колкото и да е приятно под душа;

Ако поливаме градина и нямаме кладенец - обилното напояване невинаги означава постигане на висок добив. По-правилно е редовно и по малко;

Ако сме от хората, които мият колите си сами или ползват автомивка - и в тези случаи трябва да се стремим към умереност и да не злоупотребяваме;

Ако си наливаме вода от естествени, природни източници (минерален извор например) - стократното миене на бутилката / тубата и изливането им (преди да сме ги официално напълнили) наистина не е наложително.

Има още десетки примери, в които можем по-рационално да потребяваме водата. Дано повече хора се замислим върху това...