На 18 юни 2021 г. Смолян празнува 61 г. от обединението на трите съставни селища: Устово, Райково и Смолян в единен град през 1960 г.
Мечтата на Стою Шишков и неговите съвременници се превръща в реалност с обнародването на Указ 227/18 юни 1960 г. на Президиума на Народното събрание, който постановява: „Сливат се градовете Смолян и Устово и село Райково от Смолянски окръг в един град с наименование Смолян.“ Идеята за създаването на бъдещ среднородопски град възниква още през 20-те г. на ХХ в. Тя е отразена на страниците на сп. „Родопа“ под редакцията на Христо Караманджуков. След Ньойския договор от 1919 г. и загубата на Западна Тракия, проф. Иширков пише в своя книга, че е необходимо създаването на две селища по долината на р. Арда като се аргументира, че без сигурна стъпка в Родопите е трудно придвижването от Пловдив до Бяло море. Още тогава никой не си прави илюзията, че образуването на град без реални стопански условия е лесно осъществимо. Но не само стопанските условия са мерило. Идеята е „от селищата Смолян, Райково и Устово – по на 3 км. разстояние – да се образува 10-хиляден град… след което ще се доуредят подробностите.“ В бр. 2 от 1 февр. 1935 г. на сп. „Родопа“ Христо Караманджуков съобщава: „Едно чудо е станало в Смолянско“ или по-точно в Райково.
„По инициатива на командира на Смолянския гарнизон подп. Руменов била свикана конференция на кметовете на гр. Смолян, Райково и Устово за обмисляне въпроса по устрояване на редовно отобусно съобщение между Смолян – Райково – Устово.“ Конференцията единодушно приема това решение, като за целта веднага се изготвят поемни условия и се пуска обявление за търсене наемодател – концесионер. „Тази инициатива е първа по рода си.“ Смолянци, райковци и устовци за пръв път се събират да обмислят въпрос, от обща полза за трите селища и края. Това е и началото на осъществяването на идеята за среднородопски град. Конференцията показва, че тази идея съвсем не е „някакво въздушно настроение“, а близкостоящ факт. Две години по-късно, на 1 окт. 1937 г. в бр. 8 на сп. „Родопа“ Хр. Караманджуков продължава започнатата тема за „Бъдещ среднородопски град“. Дописник от Райково пише: „От дълги години тези селища се самоизяждат в борбата, кое от тях да привлече някое учреждение повече, за да си придаде физиономия на център в широк смисъл на думата. Това, което всяко селище поотделно и с цената на много жертви е придобило, се пази ревниво от посегателството на останалите… Обективният наблюдател, преценявайки всичко това, не може да не кристализира идеята за един среднородопски град, разстлан в красивата долина на Черна, който гордо би облякъл едно от най-хубавите имена: Каменград, Красногор и др. чрез който град по-интензивно би дишала цяла Родопа. Признаци за надрастване и освобождаване от дребния човешки егоизъм и междуселски ежби се появяват.“ Благодарение съдействието на командира на Смолянския гарнизон подп. Кусев, окол. управител Г. Василев, кметовете на трите селища – д-р Бешулков, Кисимов и д-р Георгиев, а също така и на местното автомобилно д-во „Задруга“ – идеята става факт. С военна музика става освещаването на омнибусното съобщение Смолян – Райково – Устово. „Първата омнибусна кола… тръгва от Смолян предшествана от камионетката с военна музика и следвана от друга голяма кола с любопитни…“ „…Това съобщение е едно начало на нова ера за трите селища и целия край – първият случай, когато те действат заедно…“
По същото това време, друг един също така прозорлив родопчанин, забележителният изследовател на Родопа, общественик и радетел за нейното преуспяване Стою Шишков, в своята книга „Из долината на Арда“, пътни бележки и впечатления с илюстрации, Пловдив, 1936 г. с прозрение надникна в бъдещето: „Четирите села (Устово, Долно Райково, Горно Райково и Смолян) при едно сравнително цветущо благосъстояние, каквото се не само желае, но и налага да се създаде рано или късно, ще се бързо съединят и ще образуват, може би, единственият в цялата Родопска област най-голям град с дивна природа и здравословност, с високи културни и чисти народни ценности, прояви и възход“.
