На 14 септември 2024 г. се навършват 170 г. от рождението на протойерей Ной Ангелов – един от видните родопски възрожденци – просветен и духовен деец, общественик и творец. Той е известен на родопчани като учител и свещеник-просветител, посветил целия си живот на идеята да буди и подхранва националния дух на изстрадалото родопско население.
В Държавен архив – Смолян е регистриран Семеен фонд Попноеви под № 453К, в който са съхранени автобиография, биографични и други документи, и снимки, свидетелстващи за живота, педагогическата и просветната дейност на този свят човек.
Роден е в с. Орехово, в семейството на Ангел и Мария Кисьови. След тринадесет неуспешни опита на семейството да имат дете, поради преждевременно раждане или смърт, на 14 септември 1854 г. се ражда, отново преждевременно, момченце, което заради пророчески сън на майката, наричат с библейското име Ной.
Ной расте пъргаво и здраво дете. От баща си наследява трудолюбието, честността и стремежа да бъде общественополезен, а дейността му да е подплатена с много знания и желание за усъвършенстване. От майка си наследява нежността и безрезервната вяра в Бог. Убедена в силата на вярата и молитвата, майката възпитава у сина си безпределна вяра в силата на Твореца.
Тъй като баща му Ангел Кисьов не разрешава първородният му син да се обучава на гръцки, го записва в първо отделение едва през 1866 г., когато в Орехово отваря врати първото българско училище, с учител Трендафил Терзиев. При него Ной учи една година, а на следващата 1867 г. баща му го отвежда в с. Малево, където учителствал Костадин Даскалов от с. Лилково. В Малево Ной учи до четвърто отделение, където освен сметки и писане, по заръка на баща му, учителят го обучава в четене на църковни книги – Псалтир, Часослов и Апостол.
През есента на 1870 г., вече 16-годишен, Ной заминава за Скеча (дн. Ксанти, Гърция), където работи като кафеджия. Тази работа не задоволява будния младеж. През пролетта на 1872 г. той се завръща в Орехово. Целта му е да се образова и духовно да се усъвършенства, като започва да посещава различни курсове и училища в Пловдив и Станимака (дн. Асеновград), в Горни Воден и в манастира „Свети Кирик“. По-дълго се застоява в Мулдавския манастир „Света Петка“ и в Араповския манастир „Света Неделя“, където работят много изявени дейци на българското просветно дело и на българската църква. Тук Ной има възможността да слуша вдъхновените слова на големия български възрожденец, радетеля за българско училище и българска църква – Дамаскин Рилец. Става ученик и на Сава Катрафилов – участник в национално-освободителните борби, който също оказва силно влияние върху душевността и съзнанието на младия Ной. Но най-голямо влияние върху духовното развитие на младежа оказва игуменът на Араповския манастир – Гервасий, който идва като таксидиот от Хилендарския манастир. Голямата начетеност на Гервасий, родолюбието му, силната увереност в устойчивостта на българския дух, голямата му вяра в Бога, идеалът за служене на род и отечество – това са нещата, които Ной вижда в личността му и които самият той се стреми да развие в себе си.
От есента на 1876 г. Ной Ангелов е назначен за учител в родното си село – учител Нойко, както го наричат съселяните му. От тук започва неговата педагогическа и просветна дейност. Благодарение на него в училището учат и най-бедните, но способни деца на Рупчос, на които е гарантирана и издръжка от основаното от учител Нойко Благотворително дружество „Съзнание“, подпомагащо бедни ученици от региона. Другата голяма цел на дружеството е издигането на самосъзнанието на всички българи, но най-вече на българите мохамедани и тяхното приобщаване към българския корен и българското самосъзнание.
В този период Ной се жени за Милка Костадинова. С нея създават прекрасно семейство, в което се раждат и израстват шест деца – четирима синове – Кирил, Борис, Никола и Константин и две дъщери – Елена и Йордана.
Ной Ангелов учителства до 30 юни 1884 г., когато е ръкоположен от Левкийския епископ Гервасий и става свещеник в построената през 1882 г. църква „Света Неделя“, в родното му село. Голяма отговорност пада на плещите на 30-годишния свещеник да обзаведе новопостроената църка, тъй като тя почти не разполага с необходимите за богослужението предмети, а и богомолците не са малко.
С името на Ной Ангелов се свързва и откриването през 1889 г. на Рупчоското трикласно училище в с. Орехово, защото и като свещеник, той продължава да работи за училището, като училищен настоятел и преподавател по история и вероучение. Той е и един от инициаторите за откриването на читалището в Орехово – „Родопско бъдеще“.
През 1895 г. Ной издава първата си книга „Бог в природата“, която превежда от руски език. През януари 1897 г., заедно с брат си Илия Ангелов, започват да издава списание „Християнска заря“, съдържащо християнски и нравствено-поучителни материали, в което по-голяма част от материалите са написани от самия свещ. Ной.
На 28 юни 1900 г. е назначен от Светия Синод за свещеник на втората енория на църквата „Св. Богородица“ в Пазарджик. В същото време е назначен и за гарнизонен свещеник на 22-ри пехотен полк в града. През 1903 г. написва и издава книгата „В Войнството е власт, наредена от Бога“.
След празничните богослужения Ной изнася, за време от около десетина минути, свои проповеди-послания към богомолците. След това започва да провежда някои моменти от литургията на български език, вместо на църковнославянски. Всичко това довежда до все по-голямо увеличаване брой на богомолците в храма. При престоя си в Пазарджик, свещ. Ной Ангелов става и един от организаторите на основаното християнско дружество „Любите друг друга“, дейността на което е повече милосърдна, отколкото религиозна. Участва и в създаването на църковния хор.
В периода 1906-1907 г. в района на Пловдив, Станимака и околните села се разгаря антигръцко движение, в което Ной отново взима активно участие. Той застава на родолюбиви позиции и работи срещу конфронтацията, за приобщаване на гъркоманите към българския корен и за спиране изселването на българи в Гърция.
От 1 януари 1908 г. Ной се установява като свещеник на църквата „Света Троица“ в Станимака. Тогава е отпечатана нова негова книга „Рождество Христово и поучение за человеците“. Творческо-издателската и преводаческата му дейност продължава с книгите „Четвъртият всемирен преврат“, „Има ли Бог?“, “Силата на вярата и нейните плодове”, „Как живеят нашите умрели и как ще живеем и ние след смъртта“ – написана от руския монах Митрофан и преведена от Ной Ангелов от руски език и др.
При всички обреди и тайнства поп Ной служи на български език, като дава разяснения на енориашите си за всичко извършено от него. Не поставя въпрос за определени такси, а приема от хората, кой, колкото и каквото му даде, като по-голяма част от полученото, остава в храма. Популярността на новия свещеник в Станимака нараства до толкова, че започват да прииждат богомолци и от други енории. В града започват да говорят за него, не като за свещеник, а като за светец.
В края на месец септември 1912 г. поп Ной получава назначение от Светия Синод и много активно се включва в духовната мисия за покръстването на българите мохамедани в Родопите в периода 1912-1913 г. Той желае „за тяхно добро да ги види напълно освободени в своята народност и в праотеческата си вяра“. Води го дълбокото му вътрешно убеждение за необходимостта от единение на българското племе, всеотдайната му любов към „тази нещастна отломка от нашия български род, захвърлена и забравена в глухите затънтени дебри на Родопите...“. За тази своя мисионерска дейност той е оставил подробни ръкописни бележки, чийто оригинал се съхранява в Държавен архив – Смолян.
През месец ноември 1913 г. Светия Синод издава заповед, с която назначава поп Ной за архиерейски наместник в Даръ дере (дн. Златоград). На този пост той остава една година, след което се завръща в Станимака. Тогава е удостоен със званието протойерей и започва да служи в църквата „Св. Марина“. По предложение на свещ. Ной през есента на 1915 г. в енорията на църквата се открива ново училище „Св. Св. Кирил и Методий“, в което днес се помещава Етнографския музей в Асеновград.
В „Св. Марина“ протойерей Ной Ангелов служи до края 1927 г., когато вече 73-годишен се оттегля от активна църковна служба.
Едни от последните дела в живота на поп Ной, са построените в местността „Катърги“ в ореховско землище, къща за децата му и параклис на името на светеца – негов закрилник – Св. Иван Рилски. Умира на 17 юли 1942 г.
инж. Милка Матушева, началник на Държавен архив – Смолян