Рекетът в България си има ново лице – големите търговски вериги. Това стана ясно при създаването на Инициативен комитет за честна търговия, в който влизат 14 браншови организации. Те са представители на почти цялата лека промишленост – производители на месо, колбаси, млечни продукти, безалкохолни напитки, бира, вино, яйца, захарни изделия и козметика. Всички се обединиха срещу тежките условия, в които ги поставят търговските вериги. Договаряне на практика няма, магазините диктуват условията, заявиха представителите на българските производители. Това е причината цените на продуктите да растат, а качеството им да намалява. Заради тежките условия, които поставят веригите, голяма част от българските производители са на ръба на фалита, съобщиха от инициативния комитет. Според членовете му проблемът тепърва ще расте, защото и делът на веригите в търговията ще се увеличава. В момента той е около 25%, а в бъдеще може да достигне до 80 на сто. Големите магазини изместват малките и ако производителят не присъства в тях, няма къде да продаде стоката си. Магазините пък притискат доставчиците си да предлагат на все по-ниски цени. В същото време ги товарят с най-различни такси. Най-фрапиращата е такса “Рожден ден”, която били принудени да платят всички доставчици за юбилея на една от големите вериги у нас. Освен извънредните плащания има и стандартни такси – за вход във веригата – около 5000 лв., за покриване на стандартите й за качество – около 6000 лв., 2000 лв. за всеки отделен продукт, който се предлага на щандовете. Има и такси за нов филиал, за ремонт на старите и задължителни промоции средно по два пъти в месеца. В някои случаи има над 50 различни такси и възможности за наказания на доставчиците и нито един за търговеца. Благодарение на налозите крайната цена на една стока може да скочи с до 45% още преди да влезе в магазина. Причината е, че производителите са принудени да калкулират разхода “верига” в крайната доставна цена, за да не работят на загуба. В същото време не могат да си позволят да влагат прекалено скъпи суровини, защото продуктът им ще стане непродаваем. Всяка от веригите пък има условия за съотношението между цените на доставчика в нейните магазини и при конкурентите. Плащането на стоките пък е 45 до 60 дни след доставката. А лихвите за този период се поемат от производителите, коментираха от инициативния комитет. Отделно от таксите, които взимат от производителите, търговците слагат и допълнителна надценка, която се движи между 20 и 30%. По този начин стоките поскъпват драстично, а качеството им пада. Това в крайна сметка удря по потребителите, коментират от Инициативния комитет за честна търговия. Според членовете на комитета чуждите доставчици са поставени в далеч по-изгодни условия и имат възможност да се договарят, което за родните производители е изключено. Те настояват държавата да се намеси и да осигури равнопоставеност между различните доставчици и възможност за реално договаряне между производители и търговци.