През месец януари 1878 година в подстъпите на Родопите се водят решителни боеве за изхода на освободителната руско-турска война. След разбиването на армията на Сюлейман паша при Пловдив и освобождението на града започва настъпателният поход на руските войски в Родопския масив.В началото на януари 1878 година в Чепеларе започват да прииждат бежанци, които търсят подслон и храна. Преминават и отстъпващи турски войскови части, които са гладни и изтощени. Част от чепеларци се скриват в околните колиби и мандри. Турската войска отстъпва и оставя след себе си ограбени, опустошени домове и глад.

На 12 януари 1878 година Казашката кавалерийска бригада на генерал Черевин в състав от 800 души потегля от Асеновград в посока Бачково, Павелско, Хвойна, Чепеларе, Устово, Рудозем, Златоград. На 16 януари тя е в Чепеларе. Васил Дечев в книгата си “Миналото на Чепеларе” пише: “По тесния и заледен присоен път между Лещювица и Долна махала полека се движи една дълга черна верига, прилична и на редица от ели и на огромна черна засукана връв. Тая верига била руската конна войска… Посрещачите и челната редица от руската конница се срещнали в Долната махала на пътя връз къщата на Руса Петровска. Челната редица се спряла. В тая минута запъхтените от тичане посрещачи свалили от главите си фесовете и кюляфите с черните шафети и почнали със страхопочитание да се кръстят.”

Влизането и настаняването на казаците в махалите и по къщите внесло голямо оживление и неописуема радост в душите и сърцата на християнското население. Жени и деца въвеждали братушките в оголените и полуразрушени къщи, но им било мъчно, че не могли да ги нагостят, защото нямало нищо друго освен овесена и арпова каша.

На мястото, където чепеларци посрещнали руската конна войска има възпоменателна плоча.